Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египет, Индия и Китай. В своите трудове учени от древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: римският лекар Гален (129 - ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ (460 - ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикския лекар и учен Абу Али Ибн Сина - Авицена.
Съществуват сведения и за употребата на билките и по българските земи. В труда си "Изследвания върху растенията" Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си "За лекарствените средства". Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове - бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен. Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е "Шестоднев" на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.
Category: | 0 Comments
0 comments to “ ”
Публикуване на коментар